ПРАЗНИЦИТЕ!!!

tuliq — Mon, 10 Nov 2008 11:27:30 GMT

Идват най-големите празници.Нека споделим тук всичко,което знаем за тях,да поздравим именниците,рождениците,лични празници и всичко,което ни прави щастливи!

Декември е един от месеците с най-много празници.Ето най-големите и тачени празници:

Света мъченица Варвара
04 Декември
Родена е в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като девойка приема Христовата вяра. Подложена е на мъчения заедно с християнката Юлиана. И двете са осъдени на смърт заради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква "Свето Преображение" в квартал "Лозенец".
Знатната дама от град Илиопол е убита от собствения си баща - езичник, защото приема християнството.Народът почита Св. Варвара като закрилница от болести и особено от шарката. Варварае типично женски празник. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и съседи. Майките раздават царевични питки и ракия. Срещу празника край измазаното огнище се нарежда трапеза за шарката с медена питка, паничка мед, сол, вода;оставят пешкир и възглавница до софрата.
В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта.
В Южна България Св. Варвара се почита като повелителка на болестите, на плодородието и домашните птици. На този ден се приготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, за да не боледуват децата.
За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.
В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.
В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб(колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват.

Обредна трапеза: царевица, нахут, грах, бакла, фасул, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз.

Именници: Варвара, Варвардан.

---------------------------------
Сава Освещени
05 Декември
На 5 декември православната църква чества преподобни Сава Освещени. Синът на аристократичен род от Кападокия (Мала Азия) на 18 години става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан. С наследството след смъртта на родителите си, той построява странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим. Манастирът "Св. Сава" съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.
В народните представи, Варвара (чества се на 4 декември) и Сава са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата и винаги върви на крачка след Варвара, молейки я да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на своя брат и затова се казва: "Варвара вари, Сава пече, а Никола яде".
В някои райони на страната денят се празнува за сечено и порязано. Затова се спазва забраната да не се пипат остри предмети.

Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец
06 Декември
Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!" Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защищава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.
Трапеза: рибник (печен в тесто шаран), боб, сарми, обреден хляб.

Именници: Никола, Николай, Николина, Николета, Николина, Ненка, Нина, Нинк

---------------------------------------------

Празник на българските студенти
08 Декември

Началото на този празник е тясно свързано с първото и до 1920 г. единствено висше учебно заведение у нас – Софийския университет. Рождената дата на университета е 1 октомври 1888 г. Създаден е по инициатива на свищовлиите Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети). От началото на ХХ век в него се допускат да следват и девойки. В параграф 25 от общия правилник на университета от 1905 г. се казва: "На 25 ноември (8 декември), ден на Свети Климента Охридски и празник на университета, става тържествено представление на новия ректор (мандатът е бил едногодишен). Старият ректор чете отчет за вървежа на университета, а новия казва академическа реч." Това е официалното начало на 8 декември. То е свързано преди всичко с развитието на науката и културата. До 1919 г. честването на празника има мирен и нравствено-културен характер. Оттогава, във връзка със социално-класовите сблъсъци в България, празникът се политизира и му се придава партийно предназначение. В условията на тоталитарната власт студентският празник се деформира и опошлява, докато в един момент е изобщо зачеркнат от българския календар. Възстановен е през 60-те години на миналия век, но отново като оръжие на тогавашната партийна власт. През последните десет години 8 декември постепенно навлиза в първоначалното си русло. Той възвръща обаянието си на оригинален и неповторим студентски празник. Света Анна 09 Декември На 9 декември православната църква чества зачатието на Св. Анна - майка на Богородица. Християнският култ към светицата се разпространява във Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща името й. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име - Анна. Тя е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. Почита се от жените, които в нейния ден не работят, за да не се разболяват децата им и не боядисват, защото според поверието от този ден започват родилните мъки на божията майка. Момите пускат пшеничени зърна в ново гърне с вода. Ако до Нова година зърната покълнат, това е знак за скорошна женитба. Нощта, предхождаща празника, е време за заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. В часовете на нарушено равновесие между земните и божествените сили, те отиват на гробищата. Там се събличат голи и с танц и шепот баят и "свалят" месечината в сито. Превръщат я в шарена крава и издояват млякото й. Сдобили се с лунното изобилие, те стават силни и властват над човешкия живот и труд. Омайват злите жени, чуждите ниви и стада като хвърлят развалени яйца, правят магии за разделяне на съпрузи, за болест, омраза и смърт. За да се предпазят от това стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки, а жените мажат виметата на кравите със смес от мазнина, чесън и въглени. Превърнали се в мушици, магьосниците влизат в чуждите домове, кръжат около огнището. Щом се забележи мушица трябва да се хване и да се изгори, за да се изгори злата сила.

-----------------------------------

Игнажден
20 Декември

Чества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник. Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове. Игнажден, Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден, Игнат, Игнатовден, Поляз, Полазовден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им. В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи - огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца. На Игнажден се отслужва празнична литургия. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.Най-характер за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си. Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета. Именници: Игнат

-----------------------------------

Бъдни вечер
24 Декември
Така се нарича вечерта срещу Коледа с празничната вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност.
От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.
Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят - намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае - ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият - зло.С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна - нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и "голяма" е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама. Централно место на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и "мълчана вода" (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора. Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

-----------------------------------------------

Рождество Христово, Коледа
25 Декември
Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе". До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата". Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в пред женитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.
Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо. Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка

---------------------------------------

Събор на Пресвета Богородица
26 Декември

Православната Църква, след тържеството в чес на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на други ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка като избран съсъд на Божия промисъл.
"Дойдете - подканя ни Църквата тоя ден - да възпеем Спасителевата майка, която и след раждането пак се оказа Дева!"
Това събрание на вярващите на другия ден след Рождество Христово за прославяне на св. Богородица, която родила Спасителя, е наречено "Събор на пресвета Богородица".
Същия ден се чествува паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, за живота на когото са запазени малко сведения, а също и паметта на св. цар Давид като славен родоначалник на Иисуса христа и на св. Яков брат Господен, пръв християнски епископ на град Йерусалим.

Стефановден
27 Декември

Стефановден - денят на Свети Стефан, се чества на третия ден след Рождество - 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него - също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Това е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия.

Именници:Стефан, Стефка, Стефи, Стефк, Стефчо, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислав, Станислава, Стане, Цако, Цоко, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Стоичко, Шон, Шона.

Ps World

интересни gps предложения

Каде се слагат Styles?

Банери..

Здравейте

Ч.З.Д. tuliq

ПРАЗНИЦИТЕ!!!